Обичаят
Ладуване - (Пеене на пръстени, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени) е български обичай, при който се гадае за щастие. Ритуалът се изпълнява от млади - неомъжени моми и момци. Провежда се в различни дни през годината, но най-често е изпълняван на Нова година от девойки. На някои места се изпълнява на 14 януари - Васильовден; Нова година; Гергьовден - 6 май; Еньовден - 7 юли, и на други местно установени празници.
Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който потапят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца или др. Покритото с червено було котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче "на звездите". Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни и припевки ("ладанки"). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на българския жених: "Жълто було трески сбира" (Момата ще пристане), "Зряла дюла и презряла" (Ще се омъжи стара), "Сам си здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак) и др. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да сбъдне надеждите за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро. Ладуването е характерно за Средна и Сев. България, Средна гора и отделни места на Зап. България. В останалите райони се нарича надпяване на пръстени, Еня, Мартифа. Изпълнява се на Лазаровден, Гергьовден или Еньовден.
